съвършената диета
Коя е съвършената диета?
Дали това е диетата с ниски стойности на мазнини, базирана на растителна храна? Или бедна на въглехидрати, но богата на протеини и животински мазнини? Какво количество захар, сол, холестерол, наситени мазнини, яйца или млечни продукти да приемаме? Всъщност въпросът за най-добрата диета е научен, така че не би трябвало да има място за мнения или колебания. Всичко трябва да е базирано единствено на данни от изследвания и проучвания.
Правилният начин на действие
Причината защо все още нямаме отгвор коя е най-ефективната диета е, защото задаваме погрешния въпрос. А е погрешен, защото въпросът предполага, че най-добрата диета зависи само от храненето, а не от човека, който я консумира. Ако различията в нашите гени, начин на живот, чревни бактерии са причината да отреагираме различно на храната? Ако тези различия обяснават защо някои диети са успешни за едни хора, но не и за други? Какво ще се случи, ако храненето ни бъде съобразено с уникалната ни пророда?
Вариации на кръвната захар
За да бъде подходът научно доказан, е необходим показател, който е пряко свързан с меанжиране на теглото и може лесно и точно да се измери сред много хора. Фокусът попада върху нивата на кръвната захар или по-точно промените в нивата на кръвната захар след хранене. Това е т.нар. глюкозен отговор при хранене. Защо е важен? Защото високите нива на глюкоза след хранене насърчават глада и трупането на излишни килограми.
Графика на глюкозата
След като се нахраним тялото разгражда въглехидратите до прости захари и ги освобождава в кръвния поток. От там с помощта на инсулина клетките в тялото премахват глюкозата от кръвта и я превръщат в енергия. Но инсулинът също сигнализира на тялото да превърне излишната захар в мазнини и да ги складира. Това е основният начин, по койно покачваме тегло.
В допълнение, бързият приток на глюкоза в кръвта често кара тялото да освобождава прекалено много инсулин, което понижвава нивата на глюкоза под нормите. Това засилва усещането за глад и ни подтиква да ядем повече.
Отговорите на глюкозата след хранене са също много важни за здравето, защото е доказано, че са рискови фактори за затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания и метаболитни нарушения. Проучвания доказват, че по-високи нива на глюкоза след хранене прогнозират като цяло по-висока смъртност.
Наблюдение вариациите на глюкозата
Благодарение на технологичния напредък е възможно да се проследят нивата на глюкоза за всички хранения в продължение на една седмица. В проведено проучване, малки глюкозни сензори са прикрепени към 1000 доброволци, проследявайки нивата на глюкоза след всяко тяхно хранене в продължение на цяла седмица. Интересно заключение било, че по-голямото количество мазнини в храната намаляват глюкозния отговор. Но най-същественият извод бил, че когато различни хора консумират еднаква храна, глюкозният отговор е много различен.
Например белият хляб и сладоледът не влияели на глюкозните нива на някои хора, но при други предизвиквали огромни покачвания. Същото важало за храни като ориз, пица, суши, шоколад. При еднаква храна различните хора давали ниски, средни или много високи глюкозни нива. Не ставало въпрос само за храната сама по себе си. Ставало въпрос за човека, който я консумира.
Глюкозните отговори към храната са индивидуални и диетите трябва да се изготвят спрямо отделния човек. Търсенето на една действаща диета за всички е по своята същност неправилно. Най-добрата диета за хората не съществува. Глюкозният отговор към храната е индивидулен, затова и диетичните съвети трябва да бъдат такива.
Базиран на променливостта в глюкозните нива при различните хора, изводът е, че няма една единствена съвършена диета за хората, защото всички сме твърде различни. Фокусът би трябвало да бъде върху по- правилния въпрос: Коя е най-добрата диета за мен? Отговорът е в изследване и наблюдаване на собствените си реакции и съобразавяне с личните си потребности.