Обществеността и различни реклами са ни накарали да мислим, че хората с наднормено тегло са лакоми, със слаба воля или дори лоши хора. Хранителната зависимост обикновено се определя като емоционален проблем, но според последни проучвания може да се гледа на нея по-скоро като биохимичен такъв. Накратко това може да се опише като разместване на хормоните, вкусовите рецептори и нормалния баланс на химическите вещества в мозъка от хранително-вкусовата промишленост посредством различни добавки в храните и напитките.

По какъв друг начин може да се обясни защо толкова много хора ядат храни, за които знаят, че са нездравословни, карат ги да се чувстват подути, виновни или дори болни?

Как се стига до хранителни зависимости?

Пробвали ли сте се да изядете само едно парченце шоколад и да оставите другите настрана? За много това е почти невъзможно.

На много места може да получите съвети как основната причина е слабата ви воля, че имате нужда от съвсем малко повече движение и спорт и други подобни съвети. Истината е в това, че хранителната индустрия инвестира много в създаването на храни, които предизвикват зависимост и желание да ги консумирате отново и отново. Също така нездравословните храни са най-леснодостъпни и евтини, имат голям бюджет за реклама и са пред погледите ни постоянно. И накрая, на големи магазини и вериги се плащат допълнителни пари, за да може тези продукти да стоят на по-видими и леснодостъпни места.

Причината, поради която много от нас не могат да изядат просто един бонбон или бисквита и да оставят опаковката настрана е отчасти, заради добавените съставки към тях. Някои от тези съставки са моносодиев глутамат, високофруктозен царевичен сироп, изкуствени подсладители и други.Ето как тези добавки към храната могат да ви направят зависими от нея.

Моносодиев глутамат

Много хора вече са запознати с моносодиевия глутамат, заради публикации по медии и сайтове, как китайски ресторанти го използват, но това не е единственото място, на което може да бъде открита съставката.

Веществото се означава по етикетите в България с моносодиев глутамат или E621, но може да бъде открито и с названията: умами, веицин, мононатриева сол на глутаминовата киселина и други.

Днес в света се употребяват около 200 хиляди тона годишно от тази добавка. Според проучвания моносодиев глутамат може да бъде открит в над 80% от преработената храна.

Според изследвания, проведени върху животни е установено, че моносодиевият глутамат може да предизвика увеличаване на апетита с до 40%. Същото проучване гласи: „Хора, които консумират моносодиев глутамат са три пъти по-предразположени да бъдат с наднормено тегло спрямо тези, които не консумират съставката изобщо“.

Моносодиевият глутамат също е главен виновник да изпитвате чувството, че не може да се задоволите само с малка част от дадена храна и е нужно да изядете цялата опаковка.

Тази съставка обърква тялото чрез потискане производството на хормона лептин, който е отговорен да изпрати сигнал на мозъка, че сте сити и нямате нужда от повече храна. Крайният резултат: не може да спрете да се храните.

Процес лесно може да се превърне в затворен кръг, където колкото повече натриев глутамат приемате, толкова по-голяма нужда и зависимост може да развиете, жадувайки храните, които го съдържат.

Високофруктозен царевичен сироп

Високофруктозният царевичен сироп е инженерно модифициран и съдържа добавени ензими. По този начин се създава в пъти по-сладка суровина от традиционните царевични сиропи.

Използва се като евтин начин да се направи една храна или напитка по-сладка и може да бъде намерен почти във всички преработени „сладки“ храни на пазара.

Основният проблем при високофруктозния царевичен сироп идва от това, че тялото ни не може да го разпознае и не намира начин да го обработи, така крайният резултат е съхраняване като мазнина.

Има редица проучвания върху животни за ефекта от модифицирания царевичен сироп. Едно проучване показва, че плъхове с достъп до модифицирания сироп са качили повече килограми, спрямо други с достъп до захар, независимо, че техният общ прием на калории е бил един и същ. Същото изследване показва, че в допълнение към покачването на тегло, дългосрочното потребление на високофруктозен царевичен сироп е довело и до увеличаване на процента мазнини в тялото, особено в областта на корема.